Моята молитва
Хващам за ръка дъжда,
ще бъда с него, докато бездната на Ада се отвори,
докато огъня обгърне ме напълно
и изгрева не ме спаси...
Оставам в тази тъмнина,
светулките запалват свещ...
Сама съм и докосвам свят,
с който ще се разделя...
Пчели заплитат моята коса,
започва да вали и ме засипва...
Небето е отворено за мен сега,
дано да чуят моята молитва...
Аз искрено се моля за любов
и искам в нея без страх да се удавя,
продължавам да мечтая за едно...
Да ми изпратят някога спасител от безкрая...
И този ангел да ме промени,
да се усмихне и да ме докосне,
с целувката си да ме извиси,
душата ми да омагьоса...
И тогава ще мечтая за мечти,
а тайните светкавици дъждовни
ще се смаляват в моите очи
и себе си ще мога да докосна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
