9 ago 2019, 14:57

Моята муза

  Poesía » Otra
1K 1 3

 

Моята Муза развихрена.
Не ме оставя на мира.
Сутринта от рано е станала
и място не си намира.
Какво толкова се разработила
че ми изкарва душата?
От писане не се печели
не е ли разбрала играта?
Моята Муза, прекрасната
не ме оставя на мира.
все ме гледа захласната
и от обич примира.
Нощем ме буди в просъница
денем ме рушка да бързам.
Моята Муза безпътница 
пак за стола ме върза!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря -Георги, Коментаторът, Пепи, Мариана.
    Благодаря за коментарите
  • ръчка - по смисъл

    може да е безпътница, но не е безпътна, поздрав за музата!
    тя да те рушка, а ти да си я слушкаш!
  • И аз така оплаквам се от нея,
    но няма ли я, май ще полудея :=))
    Поздравявам те :"

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...