Aug 9, 2019, 2:57 PM

Моята муза

  Poetry » Other
1K 1 3

 

Моята Муза развихрена.
Не ме оставя на мира.
Сутринта от рано е станала
и място не си намира.
Какво толкова се разработила
че ми изкарва душата?
От писане не се печели
не е ли разбрала играта?
Моята Муза, прекрасната
не ме оставя на мира.
все ме гледа захласната
и от обич примира.
Нощем ме буди в просъница
денем ме рушка да бързам.
Моята Муза безпътница 
пак за стола ме върза!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря -Георги, Коментаторът, Пепи, Мариана.
    Благодаря за коментарите
  • ръчка - по смисъл

    може да е безпътница, но не е безпътна, поздрав за музата!
    тя да те рушка, а ти да си я слушкаш!
  • И аз така оплаквам се от нея,
    но няма ли я, май ще полудея :=))
    Поздравявам те :"

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...