Моята начална гара
397
0
0
Живея кротко в мойта гара
и влакове се разминават.
А като пушек от цигара
отлитат дните. Заминават...
Пътувам с влак и се завръщам
отново пак на мойта гара.
И винаги си я прегръщам
като във приказката стара.
Веднаж обаче ще си тръгна
и няма вече да се върна.
Една въздишка ще изтръгна,
че няма с кой да се прегърна.
Оставям гара с коловози
за път по всичките посоки.
И нека всеки се тормози
да стигне целите високи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
