Живея кротко в мойта гара

и влакове се разминават.

А като пушек от цигара

отлитат дните. Заминават...

Пътувам с влак и се завръщам

отново пак на мойта гара.

И винаги си я прегръщам

като във приказката стара.

Веднаж обаче ще си тръгна

и няма вече да се върна.

Една въздишка ще изтръгна,

че няма с кой да се прегърна.

Оставям гара с коловози

за път по всичките посоки.

И нека всеки се тормози

да стигне целите високи.