2 jul 2008, 7:50

Моята обител

848 0 10
Пътувал ли си някога до изгревите на света
с най-ярка светлина, в неговата топла далнина?

Пътувал и изкачвал ли си стълба от екстаз,
с духовна сила влизал ли си в границата на "не аз"?

Премахна ли вълнение, тревога и дори възторг,
под древни борове, в обител, стигаща до Бог?

Премина ли по малки мостчета, песенно мечтани,
с наведени над тях зелени, изумрудени бръшляни?

Там, където чуваш неуморен воден песнопой
и с бълбукащ звук след размисъл потапяш се в покой...

Там, където съзерцаваш най-редките цветя
и от палещи лъчи ги криеш, намерих любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • "Пътувал и изкачвал ли си стълба от екстаз,
    с духовна сила влизал ли си в границата на "не аз"?"

    Забранено е там без обичане
    да изкачиш стъпало дори...
    Зад гърба си оставяш и дрехи и личност
    И духът ти свободен лети...

    Браво!Аплодирам!
  • Много мъдро и интересно..Поздравления!!!
  • Тази твоя обител всъщност е вечният човешки път нагоре,а той никога не свършва!!!
  • Твоята обител...докосва Божественото...
    прегръщам те с обич, мила Мариолче.
  • Възторжен стих! Изпълнен с прекрасни чувства!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...