Пътувал ли си някога до изгревите на света
с най-ярка светлина, в неговата топла далнина?
Пътувал и изкачвал ли си стълба от екстаз,
с духовна сила влизал ли си в границата на "не аз"?
Премахна ли вълнение, тревога и дори възторг,
под древни борове, в обител, стигаща до Бог?
Премина ли по малки мостчета, песенно мечтани,
с наведени над тях зелени, изумрудени бръшляни?
Там, където чуваш неуморен воден песнопой
и с бълбукащ звук след размисъл потапяш се в покой...
Там, където съзерцаваш най-редките цветя
и от палещи лъчи ги криеш, намерих любовта!