2 jul 2008, 7:50

Моята обител

842 0 10
Пътувал ли си някога до изгревите на света
с най-ярка светлина, в неговата топла далнина?

Пътувал и изкачвал ли си стълба от екстаз,
с духовна сила влизал ли си в границата на "не аз"?

Премахна ли вълнение, тревога и дори възторг,
под древни борове, в обител, стигаща до Бог?

Премина ли по малки мостчета, песенно мечтани,
с наведени над тях зелени, изумрудени бръшляни?

Там, където чуваш неуморен воден песнопой
и с бълбукащ звук след размисъл потапяш се в покой...

Там, където съзерцаваш най-редките цветя
и от палещи лъчи ги криеш, намерих любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • "Пътувал и изкачвал ли си стълба от екстаз,
    с духовна сила влизал ли си в границата на "не аз"?"

    Забранено е там без обичане
    да изкачиш стъпало дори...
    Зад гърба си оставяш и дрехи и личност
    И духът ти свободен лети...

    Браво!Аплодирам!
  • Много мъдро и интересно..Поздравления!!!
  • Тази твоя обител всъщност е вечният човешки път нагоре,а той никога не свършва!!!
  • Твоята обител...докосва Божественото...
    прегръщам те с обич, мила Мариолче.
  • Възторжен стих! Изпълнен с прекрасни чувства!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...