7 ago 2010, 17:13

Моята песничка 

  Poesía » Otra
796 0 2

 

 

Моята песничка

 

Поисках да пипна на слънцето пламъка,

лъчът ослепи ме със блясък.

Измолих тогава  твърдост от камъка,

морето строши го на пясък.

Попитах и птици за спирка на вятъра -

ще мога ли аз да го яхна?

Накъса им жици, гнездата подмяташе

и нямаше вече да кацат.

Опитах луната във шепа да хвана,

дланта ми проби се от звездност.

Стихия желах ли - отварях си рана.

Остана ми само човечност.

 

 

 

 

 

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??