Моята песничка
Моята песничка
Поисках да пипна на слънцето пламъка,
лъчът ослепи ме със блясък.
Измолих тогава твърдост от камъка,
морето строши го на пясък.
Попитах и птици за спирка на вятъра -
ще мога ли аз да го яхна?
Накъса им жици, гнездата подмяташе
и нямаше вече да кацат.
Опитах луната във шепа да хвана,
дланта ми проби се от звездност.
Стихия желах ли - отварях си рана.
Остана ми само човечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Виделова Всички права запазени
