anvedi (Ани Виделова)
69 226
7.08.2010 г., 17:13 ч.

Моята песничка 

  Поезия » Друга
710 0 2

 

 

Моята песничка

 

Поисках да пипна на слънцето пламъка,

лъчът ослепи ме със блясък.

Измолих тогава  твърдост от камъка,

морето строши го на пясък.

Попитах и птици за спирка на вятъра -

ще мога ли аз да го яхна?

Накъса им жици, гнездата подмяташе

и нямаше вече да кацат.

Опитах луната във шепа да хвана,

дланта ми проби се от звездност.

Стихия желах ли - отварях си рана.

Остана ми само човечност.

 

 

 

 

 

© Ани Виделова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??