Моята песничка
Поисках да пипна на слънцето пламъка,
лъчът ослепи ме със блясък.
Измолих тогава твърдост от камъка,
морето строши го на пясък.
Попитах и птици за спирка на вятъра -
ще мога ли аз да го яхна?
Накъса им жици, гнездата подмяташе
и нямаше вече да кацат.
Опитах луната във шепа да хвана,
дланта ми проби се от звездност.
Стихия желах ли - отварях си рана.
Остана ми само човечност.
© Ани Виделова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
