Aug 7, 2010, 5:13 PM

Моята песничка 

  Poetry » Other
797 0 2

 

 

Моята песничка

 

Поисках да пипна на слънцето пламъка,

лъчът ослепи ме със блясък.

Измолих тогава  твърдост от камъка,

морето строши го на пясък.

Попитах и птици за спирка на вятъра -

ще мога ли аз да го яхна?

Накъса им жици, гнездата подмяташе

и нямаше вече да кацат.

Опитах луната във шепа да хвана,

дланта ми проби се от звездност.

Стихия желах ли - отварях си рана.

Остана ми само човечност.

 

 

 

 

 

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??