18 sept 2013, 23:20  

Моята прекрасна земя

  Poesía
946 0 0

Моята прекрасна земя

 

Моята земя прекрасна е!

Изпълнена е  с радост!

Със свойте гледки красни

оставя в мене ладост!

Погледни небето колко е красиво,

и в момента то сияе цялото във сиво.

Гледай ти водата във реката,

видя ли как тече и гали тя земята.

Дори дъждът, който заваля,

по тайнствен начин оставя красота.

Погледни гората, как слънце сутрин озарява

и как всеки ден със усмивки те дарява.

Вечер гледай към небето,

виж звездите как блестят,

наблюдавай как ни гледат,

така ще е и до края на света.

Дните минават, а времето лети,

есента настъпва и ще дойдат други дни,

дни, в който лятната картина

ще измести скоро бяла пелерина.

А децата във снега ще заиграят

и снежните човеци пак ще засияят!

Дните си минават и времето лети,

дано да се нареждат винаги прекрасни дни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...