18 sept 2013, 23:20  

Моята прекрасна земя

  Poesía
940 0 0

Моята прекрасна земя

 

Моята земя прекрасна е!

Изпълнена е  с радост!

Със свойте гледки красни

оставя в мене ладост!

Погледни небето колко е красиво,

и в момента то сияе цялото във сиво.

Гледай ти водата във реката,

видя ли как тече и гали тя земята.

Дори дъждът, който заваля,

по тайнствен начин оставя красота.

Погледни гората, как слънце сутрин озарява

и как всеки ден със усмивки те дарява.

Вечер гледай към небето,

виж звездите как блестят,

наблюдавай как ни гледат,

така ще е и до края на света.

Дните минават, а времето лети,

есента настъпва и ще дойдат други дни,

дни, в който лятната картина

ще измести скоро бяла пелерина.

А децата във снега ще заиграят

и снежните човеци пак ще засияят!

Дните си минават и времето лети,

дано да се нареждат винаги прекрасни дни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...