18.09.2013 г., 23:20  

Моята прекрасна земя

945 0 0

Моята прекрасна земя

 

Моята земя прекрасна е!

Изпълнена е  с радост!

Със свойте гледки красни

оставя в мене ладост!

Погледни небето колко е красиво,

и в момента то сияе цялото във сиво.

Гледай ти водата във реката,

видя ли как тече и гали тя земята.

Дори дъждът, който заваля,

по тайнствен начин оставя красота.

Погледни гората, как слънце сутрин озарява

и как всеки ден със усмивки те дарява.

Вечер гледай към небето,

виж звездите как блестят,

наблюдавай как ни гледат,

така ще е и до края на света.

Дните минават, а времето лети,

есента настъпва и ще дойдат други дни,

дни, в който лятната картина

ще измести скоро бяла пелерина.

А децата във снега ще заиграят

и снежните човеци пак ще засияят!

Дните си минават и времето лети,

дано да се нареждат винаги прекрасни дни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...