Отворя ли очи, аз ставам,
дори добре да не съм спал...
Не мога да се излежавам.
По този път все съм вървял.
Приготвям си добра закуска,
с маслини, с орехи и мед.
Мен просто чаят ме отпуска,
и тръгвам във деня, напред.
Запалвам лампа над лаптопа
и почвам нещо да творя,
дорде дъската ми захлопа
и в чувствата си изгоря!
Домашното си щом напиша,
прочитам, гдето не съм чел,
и ако нямам друга грижа,
под мишка тръпката съм взел.
И следвам моята програма,
във парка час да повървя,
или в кафето с мойта дама
от стресове да се лиша!
Следобеда аз си почивам...
Не се пробуждам, час си спя!
След туй едно кафе изпивам
и се мотая след това...
06.02.2014г. София
© Христо Славов Todos los derechos reservados