Jun 19, 2014, 6:04 PM

Моята програма

  Poetry » Other
484 0 2

Отворя ли очи, аз ставам,
дори добре да не съм спал...
Не мога да се излежавам.
По този път все съм вървял.

Приготвям си добра закуска,
с  маслини, с орехи и мед.
Мен просто чаят ме отпуска,
и тръгвам във деня, напред.

Запалвам  лампа над лаптопа
и почвам нещо да творя,
дорде дъската ми захлопа
и в чувствата си изгоря!

Домашното си щом напиша,
прочитам, гдето не съм чел,
и ако нямам друга грижа,
под мишка тръпката съм взел.

И следвам моята  програма,
във парка час да повървя,
 или в кафето с мойта дама
от стресове да се лиша!

Следобеда аз си почивам...
Не се пробуждам, час си спя!
След туй едно кафе изпивам
и се мотая след това...
  06.02.2014г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....