31 mar 2010, 20:05

Моята Пролет

  Poesía » Otra
1.5K 0 2

Мартенички - бели и червени -

по дървета цъфнали висят.

Стоплиха ни слънчеви лъчи засмени

и изведнъж събуди се светът!

 

Пролетта дойде за всички -

за животни, за хора и цветя,

за житни посеви и за тревички -

с нея сякаш всичко оживя!!!

 

Но за мен кога ще дойде пролет?!

Кога Слънце във сърцето ще изгрее?!

Кога ще се почувствам като птица в полет?!

Кога душата ми отново ще запее...?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Т.Т. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво, Тео !
    Хареса ми и те поздравявам !
    Ако не си влюбена, ти пожелавам,
    да се влюбиш !
    Тогава всеки ден ще бъде пролетен !
    Шестичка !
  • Тя е дошла, Теодора - просто погледни през прозореца!!!
    Поздрави и благодаря за мартеничките!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...