Мартенички - бели и червени -
по дървета цъфнали висят.
Стоплиха ни слънчеви лъчи засмени
и изведнъж събуди се светът!
Пролетта дойде за всички -
за животни, за хора и цветя,
за житни посеви и за тревички -
с нея сякаш всичко оживя!!!
Но за мен кога ще дойде пролет?!
Кога Слънце във сърцето ще изгрее?!
Кога ще се почувствам като птица в полет?!
Кога душата ми отново ще запее...?!
© Т.Т. All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
