10 feb 2021, 11:39

Моята пътеводна звезда

689 0 0

Скитница намираща подслон в хорските души,

спира се, ляга, става и бяга без да се обърне,

смее се и плаче, мечти създава, после ги руши,

веднъж открила своя дом, тя ще се завърне!

 

Животът я обсипва с хули и милувки,

днес желана, утре на някой ъгъл ронеща сълзи от отчаяние.

Сега извор на любов сред болката онеправдана,

след миг пустиня студена за страст и желание.

 

Усмивка достойна за този, който се усмихва.

Единствен блян изваян с пастелни цветове.

При мен ще дойде, когато самотен затихна.

Усмивка господстваща над необятни светове.

 

През дните минавам без мисъл да спирам,

невъзмутимо крачещ през дневни тревоги,

свикнал без надежда напред да се взирам

в сърцето отричащ, че тя по пътя ме води!

 

Какво не ми достига за да повярвам във нея,

но уязвим като бебе, сякаш вчера се родих,

от допирът и омагьосан като че приказна фея

превръща в сърниче дихание шепотът ми тих.

 

Лягам си вечер ликуващ от радост че я има,

будя се сутрин, без болка в гърдите проклет,

студ не усещам, лято е за мен бялата зима,

един откраднат миг..и ето, вървя пак напред...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...