18 jun 2007, 18:25

моята разрушена крепост

  Poesía
779 0 6

Моята разрушена крепост


Бях съвсем невинна и малка,
когато се разпадна моят свят,
бях захвърлена, изоставена и жалка,
но се изправих и незнайно как оцелях!

Върху порутените крепостни стени
аз сложих своето ново начало,
изчезна чистотата от детските ми очи,
но се посветих на изграждането изцяло.

И вчера тези останки от света предишен
се разпаднаха и новият се срути...
задушавам се... не мога да дишам...
... крещя отново, напълно нечута...

Но сега, дори малка, не съм дете,
сега ще бутна старите окови,
ще изградя чисто нов свят за мен,
ще съм чиста и невинна отново!!!

Ще се смея и ще мечтая,
ще превърна мечтите в реалност,
сред облаците, знам, ще витая,
но все пак ще се изправя!

Стъпкаха ме и ме срутиха, принизиха ме,
направиха от мен развалина самотна,
мачкаха ме, убиха ме и унизиха ме,
потъпкаха ме и ме зарязаха сиротна...

Мойта малка крепост те разбиха,
всяха само разруха навред...
Никъде не ме приютиха,
но с усмивка и детски мечти продължавам напред!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...