peteto_1001 (Петето)
126 153
18 jun 2007, 18:25

моята разрушена крепост 

  Poesía
617 0 6

Моята разрушена крепост


Бях съвсем невинна и малка,
когато се разпадна моят свят,
бях захвърлена, изоставена и жалка,
но се изправих и незнайно как оцелях!

Върху порутените крепостни стени
аз сложих своето ново начало,
изчезна чистотата от детските ми очи,
но се посветих на изграждането изцяло.

И вчера тези останки от света предишен
се разпаднаха и новият се срути...
задушавам се... не мога да дишам...
... крещя отново, напълно нечута...

Но сега, дори малка, не съм дете,
сега ще бутна старите окови,
ще изградя чисто нов свят за мен,
ще съм чиста и невинна отново!!!

Ще се смея и ще мечтая,
ще превърна мечтите в реалност,
сред облаците, знам, ще витая,
но все пак ще се изправя!

Стъпкаха ме и ме срутиха, принизиха ме,
направиха от мен развалина самотна,
мачкаха ме, убиха ме и унизиха ме,
потъпкаха ме и ме зарязаха сиротна...

Мойта малка крепост те разбиха,
всяха само разруха навред...
Никъде не ме приютиха,
но с усмивка и детски мечти продължавам напред!!!

© Петето Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??