18 июн. 2007 г., 18:25

моята разрушена крепост

784 0 6

Моята разрушена крепост


Бях съвсем невинна и малка,
когато се разпадна моят свят,
бях захвърлена, изоставена и жалка,
но се изправих и незнайно как оцелях!

Върху порутените крепостни стени
аз сложих своето ново начало,
изчезна чистотата от детските ми очи,
но се посветих на изграждането изцяло.

И вчера тези останки от света предишен
се разпаднаха и новият се срути...
задушавам се... не мога да дишам...
... крещя отново, напълно нечута...

Но сега, дори малка, не съм дете,
сега ще бутна старите окови,
ще изградя чисто нов свят за мен,
ще съм чиста и невинна отново!!!

Ще се смея и ще мечтая,
ще превърна мечтите в реалност,
сред облаците, знам, ще витая,
но все пак ще се изправя!

Стъпкаха ме и ме срутиха, принизиха ме,
направиха от мен развалина самотна,
мачкаха ме, убиха ме и унизиха ме,
потъпкаха ме и ме зарязаха сиротна...

Мойта малка крепост те разбиха,
всяха само разруха навред...
Никъде не ме приютиха,
но с усмивка и детски мечти продължавам напред!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...