stivi797 (Стефан Янев)
77 196
9 jul 2013, 13:30

Моята родина 

  Poesía
533 0 3

Аз мога сега да замина.

Но сторя ли го - ще сгреша.

Че това тук е моята Родина.

Защо тъй на нея държа?

 

Не е минала тук младостта ми.

Тук нищо не съм преживял.

И нямам роднини, приятели -

за които да ми е жал.

 

Тук хората още са роби -

и няма какво да ядат.

А другаде - бих бил свободен -

в лъщящ някой западен град.

 

Но тук ми е мила земята -

роден съм под тези звезди.

Човек не избира страната -

в която да се роди!

 

Да, тук съм се чувствал самичък.

И днес, отново, съм сам.

Не зная защо я обичам -

ала не ще я предам.

 

Голяма почти колкото стая -

за миг погледни, и я виж.

Която от края до края

за ден ще я прекосиш.

 

За нея и нашите прадеди

са тръгвали и на война....

Таз мъничка, мила България

е моята родна страна.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, така е.... Аз пиша простичко.
  • Браво!!!
  • С удоволствие прочетох!Какво по хубаво от това, в рими да опишеш любовта си към майка БЪЛГАРИЯ!Някои наблягат в откровения на повече метафори, епитети ,сравнения и т.д.и тогава стихото е на върха.Не! Щом е за любовта към майка БЪЛГАРИЯ, може и с по простички слова!
Propuestas
: ??:??