Моята родина 2001
Аз мога сега да замина.
Но сторя ли го - ще сгреша.
Че това тук е моята Родина.
Защо тъй на нея държа?
Не е минала тук младостта ми.
Тук нищо не съм преживял.
И нямам роднини, приятели -
за които да ми е жал.
Тук хората още са роби -
и няма какво да ядат.
А другаде - бих бил свободен -
в лъщящ някой, западен град.
Аз мога оттук да си ида -
че две работливи ръце
аз имам. Но бил съм в чужбина -
там празно е моето сърце.
И тук ми е мила земята -
роден съм под тези звезди.
Човек не избира страната -
в която да се роди!
Да, тук съм се чувствал самичък.
И днес, отново, съм сам.
Не зная защо я обичам -
ала не ще я предам.
Голяма почти колкото стая -
за миг погледни, и я виж.
Която от края до края
за ден ще я прекосиш.
За нея и нашите прадеди
са тръгвали и на война....
Таз мъничка, мила България
е моята родна страна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Янев Все права защищены
