15 dic 2014, 11:48

Моята родина

  Poesía
488 0 0

Българийо, родино, как да не се възхищавам на твойта красота!

Как да не обичам твойта свобода!

Горд съм че съм българин. Горд съм че съм част

от българския род, и ще остана верен,

на своя скъп народ.

 

Твойте планини, твойте реки не докоснати са те.

Ще ги пазим ний, Българийо, от незнайни светове.

Разцъфти се, разгърни се, като хубаво цвете огряно

от слънчевите лъчи, огряно любовта на народа ти Българийо.

 

Българийо, родино мила, ветрища галят твойте коси.

Слънцето огрява твойте гори.

За да бъде Българийо, твойта воля,

да викнем „Ура“ за нашта мила страна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никалас Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...