Dec 15, 2014, 11:48 AM

Моята родина

  Poetry
490 0 0

Българийо, родино, как да не се възхищавам на твойта красота!

Как да не обичам твойта свобода!

Горд съм че съм българин. Горд съм че съм част

от българския род, и ще остана верен,

на своя скъп народ.

 

Твойте планини, твойте реки не докоснати са те.

Ще ги пазим ний, Българийо, от незнайни светове.

Разцъфти се, разгърни се, като хубаво цвете огряно

от слънчевите лъчи, огряно любовта на народа ти Българийо.

 

Българийо, родино мила, ветрища галят твойте коси.

Слънцето огрява твойте гори.

За да бъде Българийо, твойта воля,

да викнем „Ура“ за нашта мила страна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никалас Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...