15.12.2014 г., 11:48

Моята родина

491 0 0

Българийо, родино, как да не се възхищавам на твойта красота!

Как да не обичам твойта свобода!

Горд съм че съм българин. Горд съм че съм част

от българския род, и ще остана верен,

на своя скъп народ.

 

Твойте планини, твойте реки не докоснати са те.

Ще ги пазим ний, Българийо, от незнайни светове.

Разцъфти се, разгърни се, като хубаво цвете огряно

от слънчевите лъчи, огряно любовта на народа ти Българийо.

 

Българийо, родино мила, ветрища галят твойте коси.

Слънцето огрява твойте гори.

За да бъде Българийо, твойта воля,

да викнем „Ура“ за нашта мила страна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...