15 дек. 2014 г., 11:48

Моята родина

492 0 0

Българийо, родино, как да не се възхищавам на твойта красота!

Как да не обичам твойта свобода!

Горд съм че съм българин. Горд съм че съм част

от българския род, и ще остана верен,

на своя скъп народ.

 

Твойте планини, твойте реки не докоснати са те.

Ще ги пазим ний, Българийо, от незнайни светове.

Разцъфти се, разгърни се, като хубаво цвете огряно

от слънчевите лъчи, огряно любовта на народа ти Българийо.

 

Българийо, родино мила, ветрища галят твойте коси.

Слънцето огрява твойте гори.

За да бъде Българийо, твойта воля,

да викнем „Ура“ за нашта мила страна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никалас Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...