3 sept 2008, 9:17

Моята стая

  Poesía » Otra
703 0 5
Не. Не казвай, че нощес е валяло.
Зная го този дъжд, толкова кратък.
Но още свети прозорецът на моята стая,
а навън само бе преросяло.

Не. Не казвай, че днес слънцето няма да грее.
Зная, че пак е наболо през облака.
И рано, рано ще се засмее,
а аз ще го срещна на прага на моята стая.

Не. Не казвай, че тази нощ луната е в отпуск.
Зная, довечера ще намине тъдява.
Ще заседне там, в  онзи ъгъл отсреща,
и ще наднича във моята стая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...