Sep 3, 2008, 9:17 AM

Моята стая

  Poetry » Other
701 0 5
Не. Не казвай, че нощес е валяло.
Зная го този дъжд, толкова кратък.
Но още свети прозорецът на моята стая,
а навън само бе преросяло.

Не. Не казвай, че днес слънцето няма да грее.
Зная, че пак е наболо през облака.
И рано, рано ще се засмее,
а аз ще го срещна на прага на моята стая.

Не. Не казвай, че тази нощ луната е в отпуск.
Зная, довечера ще намине тъдява.
Ще заседне там, в  онзи ъгъл отсреща,
и ще наднича във моята стая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....