Sep 3, 2008, 9:17 AM

Моята стая

  Poetry » Other
700 0 5
Не. Не казвай, че нощес е валяло.
Зная го този дъжд, толкова кратък.
Но още свети прозорецът на моята стая,
а навън само бе преросяло.

Не. Не казвай, че днес слънцето няма да грее.
Зная, че пак е наболо през облака.
И рано, рано ще се засмее,
а аз ще го срещна на прага на моята стая.

Не. Не казвай, че тази нощ луната е в отпуск.
Зная, довечера ще намине тъдява.
Ще заседне там, в  онзи ъгъл отсреща,
и ще наднича във моята стая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...