3.09.2008 г., 9:17

Моята стая

705 0 5
Не. Не казвай, че нощес е валяло.
Зная го този дъжд, толкова кратък.
Но още свети прозорецът на моята стая,
а навън само бе преросяло.

Не. Не казвай, че днес слънцето няма да грее.
Зная, че пак е наболо през облака.
И рано, рано ще се засмее,
а аз ще го срещна на прага на моята стая.

Не. Не казвай, че тази нощ луната е в отпуск.
Зная, довечера ще намине тъдява.
Ще заседне там, в  онзи ъгъл отсреща,
и ще наднича във моята стая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...