3.09.2008 г., 9:17

Моята стая

704 0 5
Не. Не казвай, че нощес е валяло.
Зная го този дъжд, толкова кратък.
Но още свети прозорецът на моята стая,
а навън само бе преросяло.

Не. Не казвай, че днес слънцето няма да грее.
Зная, че пак е наболо през облака.
И рано, рано ще се засмее,
а аз ще го срещна на прага на моята стая.

Не. Не казвай, че тази нощ луната е в отпуск.
Зная, довечера ще намине тъдява.
Ще заседне там, в  онзи ъгъл отсреща,
и ще наднича във моята стая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...