13 feb 2005, 17:35

Моята стихия

  Poesía
1.7K 0 3
Нощта е моята стихия -
тиха,тъжна и сама.
Тя носи в себе си магия
на силна любеща жена.

Нощта е призрачно красива
със свойта черна топлина,
със "огньове", които я убиват
и със свойта дива тишина.

Да, тя е моята стихия -
разпалва чувствата, страстта.
И съжалявам аз ония,
които се страхуват от нощта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно! Браво ! Право в целта!
  • Подозирам,че някой се кефи да слага двойки без да се обосновава.Забелязах още две,но смятам че ние потърпевшите не се впечатляваме от такава нелоялна конкуренция.
  • Браво Ана, много приятно стихотворение! 6 с

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...