13.02.2005 г., 17:35

Моята стихия

1.7K 0 3
Нощта е моята стихия -
тиха,тъжна и сама.
Тя носи в себе си магия
на силна любеща жена.

Нощта е призрачно красива
със свойта черна топлина,
със "огньове", които я убиват
и със свойта дива тишина.

Да, тя е моята стихия -
разпалва чувствата, страстта.
И съжалявам аз ония,
които се страхуват от нощта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно! Браво ! Право в целта!
  • Подозирам,че някой се кефи да слага двойки без да се обосновава.Забелязах още две,но смятам че ние потърпевшите не се впечатляваме от такава нелоялна конкуренция.
  • Браво Ана, много приятно стихотворение! 6 с

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...