13.02.2005 г., 17:35

Моята стихия

1.7K 0 3
Нощта е моята стихия -
тиха,тъжна и сама.
Тя носи в себе си магия
на силна любеща жена.

Нощта е призрачно красива
със свойта черна топлина,
със "огньове", които я убиват
и със свойта дива тишина.

Да, тя е моята стихия -
разпалва чувствата, страстта.
И съжалявам аз ония,
които се страхуват от нощта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно! Браво ! Право в целта!
  • Подозирам,че някой се кефи да слага двойки без да се обосновава.Забелязах още две,но смятам че ние потърпевшите не се впечатляваме от такава нелоялна конкуренция.
  • Браво Ана, много приятно стихотворение! 6 с

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...