13 февр. 2005 г., 17:35

Моята стихия

1.7K 0 3
Нощта е моята стихия -
тиха,тъжна и сама.
Тя носи в себе си магия
на силна любеща жена.

Нощта е призрачно красива
със свойта черна топлина,
със "огньове", които я убиват
и със свойта дива тишина.

Да, тя е моята стихия -
разпалва чувствата, страстта.
И съжалявам аз ония,
които се страхуват от нощта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно! Браво ! Право в целта!
  • Подозирам,че някой се кефи да слага двойки без да се обосновава.Забелязах още две,но смятам че ние потърпевшите не се впечатляваме от такава нелоялна конкуренция.
  • Браво Ана, много приятно стихотворение! 6 с

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...