17 nov 2005, 23:50

Моята съдба 

  Poesía
1151 0 1

Моята съдба

Тебе дълго чаках,
за тебе дълго плаках.
Моята съдба си ти,
моите радости и мечти.

Теб обикнах на мига,
в теб се влюбих и сега
твоят образ не престава,
и душата ми опиянява.

Само тебе знае
да сънува и мечтае.
Само ти си нейн плам,
нейн стимул и блян.

Ти омагьосал си сърцето,
мислите витаят във небето.
Ти създаде любов страстна,
но нещастна и много опасна!

© Донка Томицина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да,и на мен много ми харесва Продължавай в същия дух
Propuestas
: ??:??