17 нояб. 2005 г., 23:50

Моята съдба

1.4K 0 1

Моята съдба

Тебе дълго чаках,
за тебе дълго плаках.
Моята съдба си ти,
моите радости и мечти.

Теб обикнах на мига,
в теб се влюбих и сега
твоят образ не престава,
и душата ми опиянява.

Само тебе знае
да сънува и мечтае.
Само ти си нейн плам,
нейн стимул и блян.

Ти омагьосал си сърцето,
мислите витаят във небето.
Ти създаде любов страстна,
но нещастна и много опасна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Томицина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да,и на мен много ми харесва Продължавай в същия дух

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...