Nov 17, 2005, 11:50 PM

Моята съдба

Poetry

1.4K 0 1

Моята съдба

Тебе дълго чаках,
за тебе дълго плаках.
Моята съдба си ти,
моите радости и мечти.

Теб обикнах на мига,
в теб се влюбих и сега
твоят образ не престава,
и душата ми опиянява.

Само тебе знае
да сънува и мечтае.
Само ти си нейн плам,
нейн стимул и блян.

Ти омагьосал си сърцето,
мислите витаят във небето.
Ти създаде любов страстна,
но нещастна и много опасна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lilitu (Лили)

Да,и на мен много ми харесва Продължавай в същия дух

2005-11-18T13:26:19+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0