Моята съдба
Тебе дълго чаках,
за тебе дълго плаках.
Моята съдба си ти,
моите радости и мечти.
Теб обикнах на мига,
в теб се влюбих и сега
твоят образ не престава,
и душата ми опиянява.
Само тебе знае
да сънува и мечтае.
Само ти си нейн плам,
нейн стимул и блян.
Ти омагьосал си сърцето,
мислите витаят във небето.
Ти създаде любов страстна,
но нещастна и много опасна!
© Донка Томицина Всички права запазени