Роби (Роберт)
511 3486
20 ene 2017, 7:10

Моята съседка Ветка - 3 

  Poesía » Odas y poemas
759 0 17

Ужким всичко се размина

и  вървеше по вода

но  не мина и година

и надвисна пак беда.

 

Зарад пустата ролетка,

що забрави у дома,

навестяваше ме Ветка –

скучно беше й сама.

 

Плаваше по океани

нейният съпруг-моряк,

как горката да даяни

сам-сама на този бряг?...

 

Утешавах, както мога,

и помагах със мерак.

Но не ще да каже „сбогом”...

Гледам:  утре иде пак!...

 

Малка случка й си случи,

та сдоби се със дете!

Ха, сега де!... Кой научи –

бърза да я заяде!

 

Кой не ръфа й фустана,

кой  ли пък я не руга?...

Горда Ветка си остана –

има мъж, макар с рога!...

 

Само туй  да е  въпроса,

но яви се друг един –

малкото е чипоносо –

Веткиният сладък син!

 

Със подобен нос в мах`лата

се явявам само аз!

Боже, пламна ми главата

и не мигвам в нощен час!...

 

Остави носа, но ето –

русичко е,  като мен!

Ветка  гледа си детето,

на простора е весден...

 

Не мирясва махалата,

зарад Веткиния син.

Шушу-мушу зад вратата...

Поводът е все един.

 

„Ветке ма, на кой прилича

твоят,  малкият  юнак?...”

„Хубав е и много личен –

на баща му мяза - как!?...”

 

„Е, пък твоят  има-няма

от година не е тук?!?...”

„Любовта ни е голяма –

на  завистници  напук!

 

Прати  ми във епруветка,

в лед,  отличен  мат`риал!...”

Цяла дяволица – Ветка! –

кой ли туй не е разбрал?

 

„Що така, ма, Лисавето -

русо, а  носът  му - чип?”

„В скандинавските морета

всички са от този тип!

 

Вятърът така ги прави

и студената вода...

Моят...щото... там се  бави...

но това не е беда!...”

 

Ей така се справя Ветка

с любопитните жени...

Тази нейната  ролетка,

що тревоги  причини!

 

А във утрините ранни

на простора  Ветка пак,

просва пеленки изпрани.

Ех, ама че готин крак!...

 

Пък мъжете в махалата,

като пилци на тела,

наредени зад стъклата,

слагат двойни очила...

 

Слънчев, ведър е простора!

И ухае на цветя!

Пролет е на Ветка  в двора!

Най-красиво  цвете – тя!...

     

           ( край)

 

 

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Живо и здраво да е момчето да се върне от тези студени северни морета и да му се радва Ветка, че с тези епруветки не си е работа...
  • А когато тоз съпруг-моряк стъпи и на твоя бряг?
  • Ивон, Силвия, благодаря ви!...Приятен ден ви желая!...
  • Хубаво,леко и забавно! Поздравления!
  • Благодаря, Катя!...
    Приятна вечер!...
  • Хареса ми стиха ти ,Роби!Поздравления!
  • Наистина, какво друго да й кажеш?...Заслужава си похвалата заради умението да излиза суха и от най-дълбоката вода...
    Благодаря, че се отби тук, teis (b.t.) !...Приятна вечер!...
  • Ех, ех... те така като Ветка да си.... Освен браво, какво да й кажа?
  • Благодаря, Веси, Василка!...Приятна вечер!...
  • Оправна е тази Ветка.
  • Да! Хубав финал! Ех, тази Ветка ...
  • Благодаря, Стойчо, Светла, Роси, Влади!...Усмихнат и успешен ден ви желая!...
  • Чудесен завършек на историята. Когато любовта е силна за нея прегради няма !
  • Утринна усмивчица. Благодаря! ))
  • Хубаво е да си баща на любовта!
Propuestas
: ??:??