Моята съседка Ветка - 3
Ужким всичко се размина
и вървеше по вода
но не мина и година
и надвисна пак беда.
Зарад пустата ролетка,
що забрави у дома,
навестяваше ме Ветка –
скучно беше й сама.
Плаваше по океани
нейният съпруг-моряк,
как горката да даяни
сам-сама на този бряг?...
Утешавах, както мога,
и помагах със мерак.
Но не ще да каже „сбогом”...
Гледам: утре иде пак!...
Малка случка й си случи,
та сдоби се със дете!
Ха, сега де!... Кой научи –
бърза да я заяде!
Кой не ръфа й фустана,
кой ли пък я не руга?...
Горда Ветка си остана –
има мъж, макар с рога!...
Само туй да е въпроса,
но яви се друг един –
малкото е чипоносо –
Веткиният сладък син!
Със подобен нос в мах`лата
се явявам само аз!
Боже, пламна ми главата
и не мигвам в нощен час!...
Остави носа, но ето –
русичко е, като мен!
Ветка гледа си детето,
на простора е весден...
Не мирясва махалата,
зарад Веткиния син.
Шушу-мушу зад вратата...
Поводът е все един.
„Ветке ма, на кой прилича
твоят, малкият юнак?...”
„Хубав е и много личен –
на баща му мяза - как!?...”
„Е, пък твоят има-няма
от година не е тук?!?...”
„Любовта ни е голяма –
на завистници напук!
Прати ми във епруветка,
в лед, отличен мат`риал!...”
Цяла дяволица – Ветка! –
кой ли туй не е разбрал?
„Що така, ма, Лисавето -
русо, а носът му - чип?”
„В скандинавските морета
всички са от този тип!
Вятърът така ги прави
и студената вода...
Моят...щото... там се бави...
но това не е беда!...”
Ей така се справя Ветка
с любопитните жени...
Тази нейната ролетка,
що тревоги причини!
А във утрините ранни
на простора Ветка пак,
просва пеленки изпрани.
Ех, ама че готин крак!...
Пък мъжете в махалата,
като пилци на тела,
наредени зад стъклата,
слагат двойни очила...
Слънчев, ведър е простора!
И ухае на цветя!
Пролет е на Ветка в двора!
Най-красиво цвете – тя!...
( край)
© Роберт All rights reserved.
