11 feb 2011, 14:07

Моята учителка

  Poesía » Otra
8.4K 0 25

http://www.youtube.com/watch?v=LUdg9mBJqmA

 

Усмивката ù аз понякога сънувам и се чудя:

Нима  годините рисуваха в очите ù цветя,

или косата ù ветрееше от мънички пробуди,

със блясъка на детските мечти във утринта?

 

И още помня  думите ù - птици лекокрили,

как светове прелитаха и кацаха при мен

и с знания, и мисъл - дните вдъхновили,

в тетрадката ми тихо падаха във плен...

 

Разперваха крила децата ù - пчелици малки,

за да  градят гнездата си - наблизо и далеч,

а времето с най-точната си показалка

отмерваше  звънчетата в  учителската реч...

 

---

 

Сега я срещам често,  в градската градина,

и погледът ù слънчев пак ме връща в клас,

а чиновете - пейки са - и в лято, и във зима -

тя преподава ми урока... с радост  слушам аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • за учителя с любов...
    прекрасен стих, Огнян..наистина е била
    чудесна учителка щом още помниш лекокрилите и думи..
    сърдечно..
  • Такива хора остават завинаги в съзнанието ни и сме им благодарни цял живот! Поздравявам те за хубавия стих!
  • Цвети, Лидия, Румяна, Борис- благодаря за топлите думи!
    Нека звездите ви обсипят с чудни мечти!!!
  • Поздрав за сърдечния стих!
  • Добрите хора се помнят!Поздрави за стиха!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...