Feb 11, 2011, 2:07 PM

Моята учителка

  Poetry » Other
8.4K 0 25

http://www.youtube.com/watch?v=LUdg9mBJqmA

 

Усмивката ù аз понякога сънувам и се чудя:

Нима  годините рисуваха в очите ù цветя,

или косата ù ветрееше от мънички пробуди,

със блясъка на детските мечти във утринта?

 

И още помня  думите ù - птици лекокрили,

как светове прелитаха и кацаха при мен

и с знания, и мисъл - дните вдъхновили,

в тетрадката ми тихо падаха във плен...

 

Разперваха крила децата ù - пчелици малки,

за да  градят гнездата си - наблизо и далеч,

а времето с най-точната си показалка

отмерваше  звънчетата в  учителската реч...

 

---

 

Сега я срещам често,  в градската градина,

и погледът ù слънчев пак ме връща в клас,

а чиновете - пейки са - и в лято, и във зима -

тя преподава ми урока... с радост  слушам аз...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • за учителя с любов...
    прекрасен стих, Огнян..наистина е била
    чудесна учителка щом още помниш лекокрилите и думи..
    сърдечно..
  • Такива хора остават завинаги в съзнанието ни и сме им благодарни цял живот! Поздравявам те за хубавия стих!
  • Цвети, Лидия, Румяна, Борис- благодаря за топлите думи!
    Нека звездите ви обсипят с чудни мечти!!!
  • Поздрав за сърдечния стих!
  • Добрите хора се помнят!Поздрави за стиха!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...