11.02.2011 г., 14:07

Моята учителка

8.4K 0 25

http://www.youtube.com/watch?v=LUdg9mBJqmA

 

Усмивката ù аз понякога сънувам и се чудя:

Нима  годините рисуваха в очите ù цветя,

или косата ù ветрееше от мънички пробуди,

със блясъка на детските мечти във утринта?

 

И още помня  думите ù - птици лекокрили,

как светове прелитаха и кацаха при мен

и с знания, и мисъл - дните вдъхновили,

в тетрадката ми тихо падаха във плен...

 

Разперваха крила децата ù - пчелици малки,

за да  градят гнездата си - наблизо и далеч,

а времето с най-точната си показалка

отмерваше  звънчетата в  учителската реч...

 

---

 

Сега я срещам често,  в градската градина,

и погледът ù слънчев пак ме връща в клас,

а чиновете - пейки са - и в лято, и във зима -

тя преподава ми урока... с радост  слушам аз...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • за учителя с любов...
    прекрасен стих, Огнян..наистина е била
    чудесна учителка щом още помниш лекокрилите и думи..
    сърдечно..
  • Такива хора остават завинаги в съзнанието ни и сме им благодарни цял живот! Поздравявам те за хубавия стих!
  • Цвети, Лидия, Румяна, Борис- благодаря за топлите думи!
    Нека звездите ви обсипят с чудни мечти!!!
  • Поздрав за сърдечния стих!
  • Добрите хора се помнят!Поздрави за стиха!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...