Това е моята улица -
къса като живота ми,
тясна като съдбата ми.
Винаги тичах по нея
и не свършваше тя под краката ми.
Любопитно и устремно гледа
към някаква своя награда,
някаква своя победа.
С нея света обикалям.
Беше вълнуващо,
тайнствено, искрено.
И се връщам, и в нея оставам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Петева Todos los derechos reservados
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
