Моята вечер
потопили се в късната вечер,
скитащ вятър, неонови улици,
искам в себе си аз да усетя.
Всеки полъх, ухаещ на люляци,
всеки звук ненадейно изскочил,
като нежно погалена струна,
във кръвта си копнея да нося.
Всяка стъпка, отнесла мълчания,
как целува паветата мокри,
ще запомням във тихите облаци,
оцветили дъжда във прозрачност.
Загърни ме със плащ от безсъници,
потопили се в късната вечер,
сред притихнали в тъмното пътища,
остави ме заветно да светя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Эоя Михова Todos los derechos reservados
