потопили се в късната вечер,
скитащ вятър, неонови улици,
искам в себе си аз да усетя.
Всеки полъх, ухаещ на люляци,
всеки звук ненадейно изскочил,
като нежно погалена струна,
във кръвта си копнея да нося.
Всяка стъпка, отнесла мълчания,
как целува паветата мокри,
ще запомням във тихите облаци,
оцветили дъжда във прозрачност.
Загърни ме със плащ от безсъници,
потопили се в късната вечер,
сред притихнали в тъмното пътища,
остави ме заветно да светя.
© Эоя Михова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
