Офелия (Симеонова Симеонова) Офелия (Симеонова Симеонова)
16
3 ago 2008, 19:47

Моята врата

  Poesía
833 0 3

          Моята врата

 

Питам се защо по-пътя

си не продължи, а спря

пред моята врата?

 

С какво ли погледа ти

задържа потъналата

в прах ключалка, и

откъде ли ключето се

оказа в теб...

 

Не трбваше да я отключваш

и да поглеждаш в тъмнината!

Ти пусна светлината, но с

нея влезе и тъгата.

 

Сега те моля, ти

върни се, заключия пак -

аз искам да остана в тъмнината,

сама ми е така добре.

 

А ключето го задърж

при теб, не искам

друг да го намери!

 

За теб, Мило!!!

ОБИЧАМ ТЕ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеонова Симеонова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0