Моята врата
Моята врата
Питам се защо по-пътя
си не продължи, а спря
пред моята врата?
С какво ли погледа ти
задържа потъналата
в прах ключалка, и
откъде ли ключето се
оказа в теб...
Не трбваше да я отключваш
и да поглеждаш в тъмнината!
Ти пусна светлината, но с
нея влезе и тъгата.
Сега те моля, ти
върни се, заключия пак -
аз искам да остана в тъмнината,
сама ми е така добре.
А ключето го задърж
при теб, не искам
друг да го намери!
За теб, Мило!!!
ОБИЧАМ ТЕ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеонова Симеонова Всички права запазени
