3 авг. 2008 г., 19:47

Моята врата 

  Поэзия
598 0 3

          Моята врата

 

Питам се защо по-пътя

си не продължи, а спря

пред моята врата?

 

С какво ли погледа ти

задържа потъналата

в прах ключалка, и

откъде ли ключето се

оказа в теб...

 

Не трбваше да я отключваш

и да поглеждаш в тъмнината!

Ти пусна светлината, но с

нея влезе и тъгата.

 

Сега те моля, ти

върни се, заключия пак -

аз искам да остана в тъмнината,

сама ми е така добре.

 

А ключето го задърж

при теб, не искам

друг да го намери!

 

За теб, Мило!!!

ОБИЧАМ ТЕ...

© Симеонова Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??