Моята врата
Моята врата
Питам се защо по-пътя
си не продължи, а спря
пред моята врата?
С какво ли погледа ти
задържа потъналата
в прах ключалка, и
откъде ли ключето се
оказа в теб...
Не трбваше да я отключваш
и да поглеждаш в тъмнината!
Ти пусна светлината, но с
нея влезе и тъгата.
Сега те моля, ти
върни се, заключия пак -
аз искам да остана в тъмнината,
сама ми е така добре.
А ключето го задърж
при теб, не искам
друг да го намери!
За теб, Мило!!!
ОБИЧАМ ТЕ...
© Симеонова Симеонова All rights reserved.
