Моята вяра
Смъртта пристига мълчешком
и за големите поети.
И действа тя без шум и взлом,
но тази смърт ще се усети.
Макар, че аз не съм сред тях
и мене няма да подмине.
Защото нося своя грях
и моят свят ще си замине.
И като скършен земен цвят,
ще пръсна листи по полята,
и ще напусна този свят
тъй както всички на земята.
Началото си има край
и всичко заедно се движи.
Все някъде ще има Рай
животът дето е без грижи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
