Смъртта пристига мълчешком
и за големите поети.
И действа тя без шум и взлом,
но тази смърт ще се усети.
Макар, че аз не съм сред тях
и мене няма да подмине.
Защото нося своя грях
и моят свят ще си замине.
И като скършен земен цвят,
ще пръсна листи по полята,
и ще напусна този свят
тъй както всички на земята.
Началото си има край
и всичко заедно се движи.
Все някъде ще има Рай
животът дето е без грижи.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
