koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
7.05.2019 г., 23:31 ч.

Моята вяра 

  Поезия » Философска
347 3 6

Смъртта пристига мълчешком

и за големите поети.

И действа тя без шум и взлом,

но тази смърт ще се усети.

 

Макар, че аз не съм сред тях

и мене няма да подмине.

Защото нося своя грях

и моят свят ще си замине.

 

И като скършен земен цвят,

ще пръсна листи по полята,

и ще напусна този свят

тъй както всички на земята.

 

Началото си има край

и всичко заедно се движи.

Все някъде ще има Рай

животът дето е без грижи.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ангелче! Благодаря, Пепи! Радвам се, че харесвате! Трогнат съм! Хубава вечер!
  • Няма вечни, но всеки може да направи следата си такава. За нея трябва да се стараем приживе! А ти оставяш такава следа с поезията си, Колич!
  • Благодаря, Приятели, за хубавите и окуражаващи думи. Трогнат съм! Желая Ви хубава вечер!
  • Никой няма да излезе жив от този живот, Колич. Важно е какво ще оставим след нас...
    Споделям коментарите и на Стойчо, и на Марианка, и на Петя. Има още какво да ни дадеш. Горе главата!
  • Всичко, което ни заобикаля е временно...
  • Я стой тук и пиши,пиши! И недей да лежиш на лаврите на "живите класици",ами напиши (пожелавам ти го!) още поне хиляда стихотворения,пък тогава мисли за пенсионерски клуб"Рай"! Няма пенсионна възраст за поети!😇
Предложения
: ??:??