16 abr 2008, 14:17

Моята звездичка 

  Poesía » De amor
724 0 1

 

Моята звездичка

 

 

Нейните очи блестят,
блестят в тъмнината
както луната в нощта.
Липсва ми онзи поглед,
онзи поглед, който
ме пронизва в съцето.
Липсата на нейното докосване,
това докосване по моето лице,
което ме влудява всеки път.
С всеки изминал ден
мисълта за нея е все по-голяма,
и расте,расте и става все по-голяма.
Времето лети и лети,
но любовта не си отива.
Не си отива, не си отива никога,
защото тя е сладка,
но и жестоко горчива.
Истинската любов боли,
боли, защото е любов,
иначе нямаше да се нарича любов.
Да обичаш, значи да боли,
да боли, значи да искаш някой,
а да искаш някой, значи
да мислиш непрестанно за него.
От безброй звезди в небето
аз избрах една-едничка.
Тя беше единствената, която
блестеше далеч в тъмнината,
а после слънцето изгря,
а тя проблесна още по-силно;
толкова силно, че ме заслепи,
заслепи ме с нейния блясък.
И от онзи миг
тя остана моята звездичка,
същата, която бдеше над мен денем и нощем
и шепнеше тихо,
и тихо ми шепнеше на ухото,
и с думи сладки казваше:
СвееееееееT.

© С ветослав Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "От безброй звезди в небето
    аз избрах една-едничка.
    Тя беше единствената, която
    блестеше далеч в тъмнината" Сладко.Напомни ми нещо...
Propuestas
: ??:??